пасищата са изключително ефективни в борбата с глобалното затопляне. Те поглъщат огромни количества въглероден диоксид от атмосферати и го заравят дълбоко в земята.

Хората обаче спрели да използват този метод с появата на субсидиите за фермери. Те са предназначени за отглеждането на растения или животни, но не и двете. Така фермерите нямат стимул да въртята насажденията си, а дори обратното.

Последиците обаче са катастрофални. През 30-те години на XX век в огромните прерии на САЩ започнали феномени невиждани преди това. До преди заселването на колонизаторите тези земи били огромни тревни площи, които поддържали най-голямата популация на бизони виждана някого. С превръщането на тази земя в ферми за царевица, без редуването на насажденията, земята ерозирала до такава степен, че силните ветрове през тези години буквално я отнесли. Местините станали свидетели на едни от най-големите пясъчни бури в Америка.

Проблемът с ерозията на почвата е огромен. Ако не вземем мерки в най-скоро време можем да свършим като хората на острова Мангай, биейки се за храна, но в много по-големи мащаби.

В

ОЩЕ

Как е направен медът?

Защо има толкова много насекоми?

Как общуват дърветата?

Защо листата сменят цвета си?

Биология

Биология

Химия

Биология

СЛЕДВА

ПРОБЛЕМЪТ С ВОДАТА

Земеделието използва над 70% от водата нужна на един човек за ден. И това създава големи проблеми.

Проблемът с почвата

продължение на векове малкият остров в Тихият Океан, Мангайя бил покрит от големи и стари гори, които го пазели от гнева на океана. Тези гори позволили да се формира дебел пласт плодородна почва. Създала се сложна екосистема, която поддържала голямо разнообразие на растения и животни.

Обаче първите заселници на острова започнали да изсичат горите и да правят място за земя, на която да садят различни растения за прехрана. По този начин те изложили острова на бурите и ураганите в океана. С времето вятърът и водата отмили почвата от острова и земеделието станало невъзможно.

Липсата на храна накарала местното население да се насочи към алтернативни източници на храна, като плъхове и други хора.

Днес правим абсолютно същото, но само че в много по-голям мащаб. Разбира се без часта, в която ядем хора. Но допускаме същите грешки и плодородната почва, на която разчитаме да ни храни изчезва с по-голяма скорост, отколкото се възстановява.

Свикнали сме да гледаме на почвата, като на неподвижна част от нашата планета. Но не е така. Тя непрекъснато се променя. Част от нея изчезва, като бива издухвана от вятъра или отмивана от водата. Но и много почва се създава, когато растения, животни, гъби, насекоми се разпадат, скали се натрошават и други.

Голяма част от растенията, които садим са едногодишни. В началото или края на

Проблемът е, че начинът по който нашето земеделие работи не позволява на почвата да се възстановява достатъчно бързо и нарушава крехкият баланс, който я поддържа.

годината ги засаждаме, те порастват, събираме ги и почвата остава изложена на милостта на стихиите.

Особено голям проблем, е че почвата остава открита през зимата. Ако няма сняг проблемът става още по-голям, защото лошото време ерозира почвата много повече. Ако пък има сняг, което е по-добрият вариант, когато той се стопи отнася част от почвата със себе си. Например я отнася на дъното на някоя река или езеро, или дори морето. А това са места, на които не е особено лесно да се отглеждат растения за храна.

Възможни решения са добавянето на храсти към, които почвата да се закрепва, да се садят дървета, които са още по-добри в задържането на почвата или дори да се оставят всички неизползвани части от растенията върху почвата. Проблемът с повечето е, че заемат част от земята, която използваме за насаждения. А по-малко площ означава по-малко храна.

Интересно е, че до преди век и половина хората не са имали този проблем. Благодарение на метод измислен преди хиляди години. Така нареченото сеитбообращение. И най вече редуването на насаждения с тревни площи, които от своя страна пък могат да се използват за пасища на добитък.

Оказва се, че когато площите, на които се садят растения и тези, които се превръщат в пасища за добитък се завъртат на няколко години почвата се обогатява драстично и не ерозира. Освен това тревите съставящи