СЛЕДВА

ТАЙНИТЕ НА ГОРАТА

Добри ли са горските пожари? Как може бедствие с такива размери да бъде добро?

Могат ли дърветата да говорят?

Идеята за говорещи дървета е очаровала човешкият ум с векове. Представени, като мъдри и могъщи същества в безброй книги и филми те лесно превземат нашето въображение. За съжаление тази мечта изглежда твърде далеч, за да бъде истина.

Но без значение, как звучи дърветата всъщност могат да говорят. Въпреки че ние не ги чуваме те имат таен език. Дърветата използват специална мрежа лежаща под тях, която ги свързва и им помага да транспортират ресурси и информация.

В една гора най-старите дървета са обичайно и най-високите. Тези дървета са познати, като дървета майки. Те са най-високите наоколо и те получават повече светлина за фотосинтеза отколкото им е нужна. Това означава, и че те произвеждат повече хранителни вещества, отколкото им трябват.

По време на фотосинтезата дърветата произвеждат хранителни вещества, които от листата пътуват по клоните, по дънера и най-накрая достигат корените.

Понякога дърветата произвеждат повече вещества, отколкото имат нужда затова те ги изпращат на другите дървета, като им помагат да растат дори и да се намират в сянка, и да получават по-малко слънчева светлина.

Но дърветата не могат да пренасят никакъв вид ресурси или информация сами. За да постигнат това те се нуждая от помощта на гъби, които растат прикрепени към корените им. Във всяка гора се образува красива симбиоза между корените и мицелът образуващ се от различните видове гъби. Дърветата дават нужните им хранителни вещества, които те не могат да получат под земята, а гъбите пък им осигуряват азотни съединения които абсорбират по-добре, отколкото корените.

Тази мрежа създадена от гъбите се нарича микоризна мрежа. Думата идва от гръцките mýkēs и rhiza, които преведени буквално означават гъбичен корен.

В много аспекти тази мрежа е това, което е за хората интернетът. Едно дърво може да бъде свързано с десетки други от дузини различни видове гъби. Различните видове гъби транспортират различни видове ресурси и информация.

Тази сложна мрежа може да пренася въглерод, фосфор, азот, вода, защитни съединения, алелохимикали и хормони. Едно дърво майка може да отглежда своите деца точно, както хората. Те им изпращат захари и предават наученото по тази система. Едно дърво също може да определи вида на другите използвайки мрежата.

Професор Сюзън Симард е изследователят, който стои зад тези невероятни открития като микоризната мрежа, пренасянето на захари и информация и още много други.

Тази мрежа, която горите са създали е повече от впечатляваща. За съжаление хората обаче разрушават тези крехки екосистеми. При отсичането на дърво майка много важни връзки се губят безвъзвратно и младите дървета са оставени без помощ. Отсичането на достатъчно ключови дървета може да остави дадена гора в опасност.

Дори още по-голяма заплаха е начинът, по който засаждаме горите след сеч, като използваме само по един-два вида, за да възстановим цялата гора. По този начин ограничаваме разообразието и правим горите уязвими. Когато само един вид е представен в дадена гора само един вид насекомо или болест може да я унищожи цялата.

Може би всъщност най-добрия начин да засадим отново една гора е да я оставим. Горите имат огромни регенериращи способности и просто трябва да ги оставим насаме.