Черно море същ. име - вътрешно море между Югоизточна Европа и Мала Азия

Краят на риболовната индустрия.

Сподели

Думи

Линкът ще се отвори в нов прозорец.

Източници

През 2018 риболовната индустрия е уловила над 180 милиона тона храна. Около 150 милиона, от които са достигнали нашите домове. Риболовът е ключова индустрия за осигуряването на храната на много хора по света. Много крайбрежни общества разчитат на риболовът от векове и той е единственият им източник на доходи и храна. Но тази индустрия за милиарди е на път да се срине заради нашата алчност и начинът, по който третираме океаните си.

Все повече популации на някои от любимите ни видове морски обитатели са застрашени. В същото време медузите започват да превземат все по-топлият киселинен и замърсен световен океан. Именно това нашествие на медузи причинява редица проблеми.

Реакторите на атомни електроцентрали по целият свят са често принудени да спират заради запушване на охладителните системи от медузи. Огромният им брой застрашава още повече и без това малкото останали обитатели на океаните. Медузите се състезават за храната на много видове дребни риби. Освен това те изяждат и яйцата им, което прави размножаването им невъзможно. 

Според някои изследвания риболовната индустрия на страните от черноморския басейн е назад с над 400 милиона долара заради свръхпопулация на медузи. 

Причината за този бум в техните популации е, че медузите имат много малко естествени хищници. Това са предимно морски костенурки, сьомга и някои видове птици. Водните костенурки са застрашени от изчезване, с критично ниски популации, докато сьомгата бива ловена със страшни темпове, като една от най-любимите на хората риби.

Начинът ни на живот причинява и така наречените мъртви зони в океаните. Места където пестициди от земеделието на сушата и отпадни води от канализациите на нашите градове се изливат и създават области необитаеми за никого. За никого освен медузите.

Много рибари се опитват да намалят броят им като ги ловят и убиват. Хвърлят ги обратно мъртви само, за да открият, че дори тогава продължават да изхвърлят оплодени клетки, които дават началото на следващото поколение.

Ако искаме да запазим тази индустрия, в която са заети милиони, а милиарди разчитата на този източник на храна, трябва да преосмислим начинът, по който третираме океаните си и техните обитатели, преди да е станало твърде късно.